Не беше ли вълшебен онзи миг,
когато твоята любов ме озари,
и мрака непрогледен в мен
превърна в бляскави звезди!
Не беше ли вълшебен онзи ден,
в който твоята душа ме приюти,
в който всичките горчиви сълзи
ти жадно от лицето ми изпи
и върху сбръчканите ми ръце
магнитни устни нежно долепи...
О, заради този миг
и този ден, признавам - ...