Чух безсмъртната песен
на Жар-птица,
и звън тържествен
на камбана бяла,
изгревно прераждаше
тъмното в светло,
злите облаци пропъждаше
от небето. Усмихнато слънце,
с пръсти розови рисуваше
нов хоризонт. Затворих очи
и засънувах как тихо летя
над приказна зелена гора.
Красиво пеят славеи,
безгрижни гълъби летят,
цъфтят усмихнати цветя,
танцуват влюбено принцеси
с принцове, и няма тази
слънчева гора начало,
нито край, вълшебно
щастие вали ли, вали...
И ти беше там, гледаше ме
с искащи очи, в ръцете ти
четирилистна детелина блести
и ми казваш: "Ела, ела любима,
за теб е, вземи!" Но звънна
тишината, събудих се, уви...
© Кръстина Тодорова Все права защищены