Вълшебен сън
Издигам се бавно, нейде нагоре,
край мене звезди и планети летят,
звездно небе и космически полъх,
божествено чувство и ето... летя!
И виждам те някъде там, сред звездите,
към теб приближавам, сърцето тупти.
Сами сме с теб, в една свята обител
далече, далече от хорски мълви.
И спирам до тебе, не вярвайки още,
че толкова близо до мене си ти.
И спомен са вече безсънните нощи,
когато мечтаех за теб до зори.
И впускам се бързо, и време не губя,
във танца, наречен "страст" и "любов".
Прегръщаш ме страстно и толкова лудо,
отдавна те чакам, о, миг на любов.
Усещам дъха ти и чувам сърцето,
ръцете ти, вплетени около мен.
И устните жарки обхождат лицето ми,
не спирай, не спирай, о, миг тъй блажен.
Но... ето - в този миг на вълшебство,
когато се сбъдна и блян, и мечта,
един слънчев лъч ме събуди внезапно.
Навън бе започнал отдавна денят.
© Кирил Петров Все права защищены