Прошката и любовта са доброто,
което върти на щастието колелото,
никога не забравяй, винаги помни,
щом на своите врагове Бог прости,
не съществуват непростими вини.
В бяло безсмъртие прероден блести,
днес венеца трънен в неговите коси,
и като компас бял ни сочи вярния път,
на всеки тъмен житейски кръстопът.
Облак коварен ако небето ти скове,
и сърцето обсебят горчиви ледове,
в пролет слънчева ти се превърни,
ледената зима с доброта бяла победи.
Никога не забравяй, винаги помни,
нелепа лъжа е това, което се твърди,
че в живота няма ненаказано добро,
рано или късно се плаща всяко зло.
Не причинявай на другите злини,
подвластен на тъмни земни суети,
за да не плащат децата и внуците ти,
наследените от тебе грешки и вини.
Ако искаш истински щастлив да си,
и името ти светло в дните да блести,
никога не забравяй винаги помни,
истинското щастие с добро се гради.
Искрена доброта и любов дарявай,
на злото никога ортак ти не ставай,
хляба си щедро с гладния раздели,
пълната си чаша с жадния сподели,
и дните твои ще се превърнат в рай,
в сбъдната щастлива приказка знай.
В нов изгрев ново сбъдване ще се роди,
ще изтрие до бяло горчивите спомени,
и забравил ръждивите облаци зли,
истински щастлив завинаги ще си ти.
© Кръстина Тодорова Все права защищены