Вълшебница

Засвири, сърце, засвири, душа,

излейте вашата мъка плачевна.

Засвирете, струни вълшебни,

докосвайки ме, вий отмъкнете любовта и в песен я превърнете.

Засвири, китара моя, засвири, вълшебнице омайна,

Разкажи с музика ти моята тайна.

Засвири ми нежно, избави ме от мойта беда,

повече от всякога си ми нужна сега.

Свирете, пръсти, очи, не плачете,

а тоновете от мойта китара в сълзи превърнете.

Свирете пръсти, с лекота по грифа мек нека летите

и нотите с мелодията на душата ми оплетете.

Тъй лесно музиката ме завладява,

горчивината от сърцето ми за миг отнема.

Моята китара отведе ме в дебрите на духовната сладост,

лети душата ми клета, загубила се в свойта младост.

Продължавай да свириш, не спирай плача си прекрасен сега,

нека изпия последната глътка от на музиката сладостта.

Продължавай, свири за мойта душа и заглуши нейния вик.

Не, моля те, не спирай, само още миг...