Вълшебнико мой

В нощ приказна те чакам

да погледаме звездопада.

Може да се случи чудо,

да се спуснат от облаците бели

усмивката и любовта ти топла.

Пиша и редят се танцуващите думи.

Не съм чакала никого в света,

защото аз бях се отрекла от живота,

но съдбата те прати ненадейно

сияещ в нощната ми тъмнина

и огря ми сладостно душата.

Боготворя осанката ти мъжка,

излъчваща любов и топлина.

В нея искам да горя,

да пламтя, да обичам като жена,

кристална нежност да усетя.

Очите си да спра в огледалната душа.

Погледни ме -- ухая от любов.

Лицето ми щастливо в очите ти се вижда.

Има ли място в твоето сърце,

за да спра със сълзи да рисувам.

Всяка мисъл е за тебе,

нежност ме разтопява.

Липсваш ми, мое сърце.

Искам всеки миг да е радост,

целувките да парят като слънце

и всеки път да се сливам с тебе.

Защото единствено тебе обичам.

Така е, Вълшебнико мой.