15 апр. 2012 г., 21:59

Вълшебно 

  Поэзия » Философская
571 0 1

Вълшебно е, когато сутрин отворя очи

и с надежда усмивка на лицето ми грейне.

Вълшебно е, когато ме гали слънцето с лъчи

и лястовичка бяла на дървото пейне.

 

И пухкави облачета бягат по небето,

забравили за грижата на тъмни дни;

И сграбчени в прегръдка нежна, синя

дочуват шепот от далеч – върви, върви!

 

Върви натам, където е сърцето,

върви да предадеш любов безчет.

Върви към слънцето, тревата росна, към полето,

раздай прегръдката ми топла ти навред.

 

И блага вест ти донеси ми

от райски кът, непобедим,

да зная аз как пази той духа ми,

който и далеч остава несломим.

 

И тук отново в мрачна нощ да се пробудя,

аз знам, че утро ново скоро ще зове

вълшебни думи за неземна обич,

която ще премине всички светове.

© Дарина Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесвам стихове като мигове.Твоят миг е искрен и докосващ!Не спирай да твориш с лекота.
Предложения
: ??:??