Вълшебно е, когато сутрин отворя очи
и с надежда усмивка на лицето ми грейне.
Вълшебно е, когато ме гали слънцето с лъчи
и лястовичка бяла на дървото пейне.
И пухкави облачета бягат по небето,
забравили за грижата на тъмни дни;
И сграбчени в прегръдка нежна, синя
дочуват шепот от далеч – върви, върви!
Върви натам, където е сърцето,
върви да предадеш любов безчет.
Върви към слънцето, тревата росна, към полето,
раздай прегръдката ми топла ти навред. ...