Написано от f -31(Креми) и Романтик(Христо Костов)
Завърна се бързо със буйния вятър
нашепваш ми нещо с усмивка сега
и аз те посрещам, ти мой ненагледен
с целувка докосвам те - хайде ела.
Целувка ти пращам със южния вятър
и нека да стопли ранено сърце.
Потапям се в твойте очи заблестели
в прегръдка те вземам със силни ръце.
За мен си вълшебство погалвам те с песен
цветя от любов във косите блестят
със сълзи целувам те, с устни прошепвам
Обичам те! Думички в мене звънят.
Вълшебна симфония – твоите думи.
Във цветна градина – от обич сълза.
Копнееща, тръпнеща, страстна, роди ме!
Достигната първа в живота мечта.
Сега между нас се заражда магия,
която потрепва отново във мен.
Изпълнена с обич любовна стихия
сънувам очите ти ден подир ден.
Надежда за щастие в душите живее.
И вяра – да бъде във нас любовта.
Усмивките ясно говорят за всичко.
Обичам те! Казвам и дарявам цветя
© Христо Костов Все права защищены