Вън: снежно, приглушено, стаено
до без дъх затишие.
Птиче през ореха дори не прехвръква.
И ... все тая видимост –
до мръкване.
Вътре: в уюта, стайният,
с тихите трепкащи пламъчета
от камината,
Вдъхновението ми стиховете
си пише.
© Вълчо Шукерски Все права защищены