Прилича на света, но нищо повече.
От другата страна на бариерата
се крие, неподвластна на законите
на разума, измислена вселена.
До тънката, почти незрима граница
стоят въпроси, мисли, съображения...
Зад нея има само бяла страница -
поле за дръзко, живо въображение.
Невидима, сакрална територия,
в която проектираме си нищото,
родено от житейските истории
и себе си безмилостно разнищваме.
Пространство за синтез на голи истини,
терен, предназначен за кули пясъчни,
галактика за вътрешно пречистване
и срещи с нас самите. Неочаквани.
Капан за фантазьори и безумници,
кът топъл за илюзии щастливи,
без който, сред житейската си лудница,
едва ли ще успеем да сме живи.
© Вики Все права защищены
как тогава ще е "въображение","нищо",тази територия..има противоречие в мисълта ти..