dobromirpenkov (Добромир Пенков)
23 29
7 июн. 2011 г., 21:11

Въпрос 

  Поэзия » Любовная
731 0 3

ВЪПРОС

 

Толкоз неспокойни погледи съм срещал,

браздата земна аз додето съм орал,

от толкоз неспокойни погледи съм трепвал,

изпратени от тез самотни, чакащи сърца…

 

Сърцата чакащи с едно докосване бих стоплил,
сърцата страдащи със дума аз бих утешил,
но отминавах умълчан аз, без да ги докосна,
все отминавах тъй тревожния си трепет не разкрил…

И, омъдрял, все още днес се питам,
шифъра на тез греховни погледи неразгадал:
”Дали е грях това, че съм отминал
и грях ли щеше да е да бях спрял?”…

 

09.03.2010 г.

 

© Добромир Пенков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Трудно би си отговорил на този финален въпрос! А и щом като си написал стих, значи все още си провокиран.
    Може би е трябвало да заложиш на "проба-грешка"
  • Що се терзаеш толкова много, щом не си спрял, значи не е имало причина!!! УСмивка голяма от мен!
  • Мисля, че въпроса ти е реторичен
    Поздрав, Добромир!
Предложения
: ??:??