Въпроси...
Обичам да задавам много въпроси –
понякога лесни, понякога трудни:
„Защо несретеникът премръзнал проси?
Защо не държим сетивата си будни?
Защо забравяме какво е добротата?
Защо се гледаме с поглед лош?
Защо не виждаме дори красотата?
Защо забиваме на ближния нож...?”
Питам се аз, но отговори все няма...
Самият аз невеж съм. Не мога да знам.
Пропадам в безизходицата – жестока яма...
Но... ще диря отговорите до края. С много плам!
........................................................................
Да питам ли още...?
30.09.2005 г.
© Валентин Кабакчиев Все права защищены