24 янв. 2005 г., 16:21
Кому е нужно мойто слово?
Защо ли пиша аз сега?
Дали умът си разтоварвам,
за похвала ли ламтя?
На Слънцето ликът тъй нежен
не виждам вече и сега,
в душата ми нахлуват лесно
- тревога, страх и нищета.
А Музата дойде и си замина,
остана ми единствено Нощта,
наред с изтърканата, изцедена
от много употреба дума „Самота”. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация