O, велико Его ненаситно!
Ти ли нашите дела диктуваш…
Ти ли от човеци ни превръщаш в личности?
И без тебе всъщност колко струваме?
Ти ли правиш ни успели… Преуспяващи?
Бог ли те нарече… гордост?
Ти, от дъното ли ни спасяваш,
щом изгубим и последната възможност…
Смъртен грях ли си? Дете на суетата?
Дяволът ли те изпрати…?
Като паднал ангел на Земята
вярата смирена да разклатиш…
Смисълът във себе си да търсим…
Казват, Бог е във душата…
Там разпънат е…И там възкръсва…
И ни съди не по думите, а по делата…
© Нина Сименова Все права защищены
Страхотно, Нинка!!!!!!