ioni91 (Йоана Йосифова)
21 18
1 февр. 2010 г., 09:16

Въпроси 

  Поэзия » Философская
925 0 3

Стоях във миг на отчуждение

и мислех над едно твърдение.

Че казват, че човекът влюбен

във себе си е бил изгубен.

 

Че дал си е душата цяла,

а не помислил за това,

че само някаква раздяла

ще му отнеме любовта.

 

И ще си мисли той тогава,

че другият го е предал.

И ще се мъчи, без да осъзнава,

че всъщност той не е разбрал.

 

Не може никой да оспори,

че влюбеният слаб е - да!

Но всеки днес говори

как силата е в любовта.

 

А силните, владели хаоса,

владеели дори света.

Защо тогава аз съм силна,

а не владея любовта?

 

Защо, когато си отиваш

и пак ме гледаш наранен,

защо тогава не разбирам,

че на тъгата си в плен?

 

И пак играя разни роли,

и пак съм силната жена,

когато в мене всичко спори

дали я има любовта.

 

Дали е миг в безкрая вечен?

Дали е просто самота?

Какво ще е живот човешки,

ако я няма любовта?

 

И губи ли се влюбеният в себе си?

Или изчезва в своята душа?

Дали ще бъда аз щастлива,

ако намеря любовта?

 

Игра на чувства, думи, мисли -

един капан, една война.

За себе си открийте, хора,

значението на любовта!

© Йоана Йосифова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??