18 нояб. 2010 г., 15:58
Въпросително
Питам те.
Мислиш ли за мен?
С нотка на тъга.
Обърквам ли съня ти?
Копнееш ли за сутринта?
Питам те.
А неизказани,
неизписани,
недочути,
не достигат ми слова.
И пак те питам.
Оставям ли ти
спомен?
За тишина.
© Полина Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Когато сърцата са разделени,няма смисъл ръцете да остават една в друга
Защо все тъжните неща, се получават по-красиви и истински?! Тогава съвкупността от чувства, ярост от безсилие,че не можем да го/я върнем(да го/я задържим), любовта , че не можем да я забравим ни боли от всичко това ...ето какво се получава- стих . Voila
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
А за сърцата и ръцете - това е приказка без край. В едно вярвам аз - в истинската любов, а там всичко е сложно, объркано, невъзможно, болезнено, но така прекрасно!