ВЪРХУ ЛИСТ ОТ ЕСЕННА БРЕЗА
Не остана какво да делим.
Може само да си споделяме –
как въздиша добрият комин
и димът му в небето се стели,
как последният стих е сълза
и е писан с дъждовни пунктири,
и в листенце от златна бреза
прекосява небрежно баири –
да ни топли през дългата нощ
в страховитата съскаща зима.
Зная аз – любовта още има ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.