petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
14 мая 2006 г., 13:25

Върху сцената... 

  Поэзия
562 0 5
Върху сцената на паметта ми
хиляди мисли играят етюди.
Едните излитат - безтегловни,
без мисъл,без смисъл са те,
а другите - Донкихотовци смели,
вървят все нагоре, напред...

Вперили поглед във тъмното, те
чакат смели аплодисменти.
И се прокрадват несигурни, слаби,
едва доловими отзиви.

В себе си уверени, но още не получили
подкрепа от своята публика,
ония - Донкихотовците, танцуват и пеят,
градят своя театър-живот,
докато изчезнат унилите мисли,
а аплаузите станат безброй и един.

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • много е добро!
  • Аз редактирах коментара, така че всичко е ОК. Харесва ми как пишеш!
  • "безброй и един" - много е симпатично! Щом са уверени в себе си - няма проблеми - ще дочакат аплодисментите...
  • Благодаря ти,наистина съм поласкана от коментара точно за това стихотворение,надявам се да не е затруднило другите...Поздравче!
  • Петя, страхотно е!!!
Предложения
: ??:??