Върху въглени от сълзи

12 окт. 2008 г., 16:17

Поэзия » Философская

581 0 2

ВЪРХУ ВЪГЛЕНИ ОТ СЪЛЗИ

В терлиците, изплетени от мама,

преливат цветовете на земята,

следите от прегърбеното рало

под възлестите пръсти на баща ми.

В терлиците, изплетени за мене,

всяка бримка – стадо от звънчета –

нота е от песен на вретено,

бодната на хурката в сърцето.

Терлиците й, за да не забравя

селския си корен, са от прежда

с трънчета от горската дъбрава.

Наметките – преглътнати надежди.

Мислите й – нестинарски танц –

укротени в свивките на възел...

С терлиците, изплетени от мама,

стъпвам върху въглени от сълзи.