2 янв. 2024 г., 09:34

Върколак 

  Поэзия » Другая
264 1 1

 

С твоя досаден обсебващ морал
постоянно скубеш ми крилете.
С очите от счупен леден критал
не виждаш как си сменям цветовете.

 

А може би виждаш, но те е страх
и вкопчваш се в мене всяка минута.
Нима да мечтаеш е някакъв грях?
В душата ми стене ранена кошута.

 

В душата ми вие пленен върколак
и дебне момента за нападение.
За мене си просто кръгъл глупак,
който си дреме във неведение.


 

© Таня Гулериа Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Аз имам теб. Без теб ще бъда пак каквото бях: последният бедняк »

28 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??