Върната надежда

17 июн. 2009 г., 20:24

Поэзия » Любовная

565 0 1

Един следобед се усмихнах –

животът ми се промени.

Когато таз усмивка стихна,

до мене беше вече ти.

Протегнах към тебе ръка.

Съмнение в мене гореше,

но щом те докоснах с тъга,

животът ми друг вече беше.

Така променя се съдбата -

с усмивка, с въздишка дори.

И няма я вече тъгата

от несбъднати наши мечти.