05.11.2008
Върни ми чувството – да пиша.
Върни ми миналите дни.
Върни ми въздуха – да дишам.
В сърцето римите върни...
Без стихове поет дали живее?
И може ли без тях да диша?
Дали и аз без тях ще оцелея?
Ще мога ли без тях и аз да дишам?
Върни ми чувството – да пиша.
Недей от римите ми да крадеш!
По тебе колко трябва да въздишам -
на обичта ми да се отзовеш?
За тебе колко рими имах,
а ти все бягаш надалеч.
Аз пък все в очите ти откривх
любовта си в кръстосана реч...
Ти от мене все пък бягаш
и знам, че няма да те имам,
но все в мен следи оставяш,
а няма никога да ти бъда любима...
© Erato Eratova Все права защищены