Отиде си, а недопити чашите ни тук  остават,

ти тръгвна си внезапно, ала отговор не даваш.

И да гадая трябва със сърцето наранено,

наред какво не беше, и какво ли е сгрешено.

Денят преваля вече, мрак се спуска над земята,

а за съм сам, без теб е пусто, а душата – празна.

И сълзи мъжки пускам без да се прикривам,

открито моето сърце ридае, плаче тъй горчиво.

Грешки търся да открия, какво ли лошо сторих,

въртя се вечер, сън не идва,  но няма те да отговориш.

Навън е лято, жега страшна, но при мене е студено,

дано случайност е това, а не съдба горчива отредена.

Но истината аз не зная, зов към теб отправям,

върни се, ако може счупеното да поправим.

Да поговорим двама днес, нещата нека изречем,

любов тъй страстна, силна няма как да отречем.