В памет на най-скъпия баща на света. Обичам те, тате!
От пътя земен ти се отклони,
избрал посоката е някой, слепи сме да знаем,
ти, татко мили, сам живота ли си нареди?
Или пък той е писан знак съдбовен.
Какво усещаш, твоят дух сред нас ли е, кажи,
как мога да докосна те, целуна и прегърна?
Не виждам те, да, сляп съм - бедни сетива,
но знам, че ще живееш вечно във сърцето ми.
Горчива болка, скръб и яд гризат отвътре,
копнея да сме заедно и неразделни винаги,
бих казал просто - Гаден е живота, тате! ...