Седим си заедно с останките от моя свят
и очаквам вече 10 века отговори святи от тях,
но продължавам и горя си в замръзналите мисли вечни
нито помощ, нито гък... само грях и страх.
Всеки час в година се превърща и не може,
не издържа моето съзнание на тази въртележка,
създадена от мечтите хорски грешка, защото на шега
превзе ме и превърна се в реалност... грешка.
Сега живея в пластмасовия замък сам
и се чудя колко хора искат да са там,
а аз само нощите прекарвам там, защото те не знаят,
че стените с кръв пропити са и Адът май и той е там...