Водата бавно и тъжно течеше,

а до нея човекът вървеше.

Водата плачеше, 

а човекът до нея все така се влачеше.

Тъй като беше прозрачна,

водата ставаше все по-мрачна.

Човекът я видя само отначало,

но след туй за него тя бе само огледало.

Той приглади коса,

усмихна се леко, проправи гласа...

... и тръгна в някаква друга посока

с някаква мислена своя насока.

А водата все тъй бавно и тъжно течеше, 

но до нея вече човек не вървеше.