Две огнени очи,
по-бурни от камини
и пепел черна
като рудник на Мордор.
Кралица снежна
с леден дъх
в огледало синьо
се оглежда
и пръскат се стените
като в смърт жестока.
А тя усмихва се
и сякаш и харесва.
В ръката си тя стиска
огнено сърце.
Чие е, питаш ме,
но ти познаваш го добре.
Ръката до гърдите ми допри
и ще усетиш болка тиха,
че там в студените ми дни
сърцето си й бях продала.
Измъчва го и гърчи се горкото,
но неговата болка е красива.
Ще мрази то,
дори само
без плът останало в двореца.
Красива е
и тя го знае,
но чуждите сърца
не може да омае.
Но тръгвай ти,
върви сега,
но не, не се бави,
а тичай,
не поглеждай ти назад,
че дъхът ти лед е вече
и останеш ли със мен,
душата ще ти вземе.
© Галя Георгиева Все права защищены