17 сент. 2015 г., 22:45
По някакви странни пътеки,
към далечни, омайни земи,
надълбоко в душата пристъпвам,
а гласът ти прошепва -
"ВЪРВИ"!
Върви, не спирай по пътя сега,
зная - пропадаш, изтръпваш, болиш,
смразена от ужас замлъкваш -
То те гледа с любопитни очи.
Ръка, изпълнена с любов
към теб протяга,
сграбчи я и я приюти, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация