jollyroger (Коста Качев)
1543 16
6 мар. 2012 г., 00:49

Върви Жена... 

  Поэзия » Любовная
686 0 2

 

 

Върви Жена...

 

                          на Теб...

                                

Върви Жена по тротоара

изпълва целия простор,

върви, с цветята разговаря

и с ветровете е във спор...

 

Като несбъднато Желание,

като нестигната Мечта,

като Божествено Послание-

върви след нея Любовта...

 

...Върви Жена по тротоара

и във мъжете всява смут-

фантазиите им разгаря

и всеки е по малко луд,

 

защото Пролетта напира

да дойде с първите цветя

и даже Вятърът се спира

ако ли срещне в път Жена!..

 

Върви, сподирят я мечтите

на толкова мъже сега,

че кой не иска да опита

напъпилата ѝ снага!..

 

Цъфтят дървета, птици пеят

сълзи от клоните мъзга,

върви Жена, а подир нея

мъжете гледат със тъга

 

и със Желания, в които

е мъжкото им естество,

и всеки си мечтае скрито

да бъде в нейното легло...

 

 Следят я във очите с влага

 и толкова стихийна страст,

 че би заченала веднага

 и непорочно в тоя час...

 

...От пъпките цветя разцъфват

и всяко е със аромат

неповторим и го разпръсва

със щедрост в Пролетния Свят,

 

а тъй отдавна е известно:

щом разцъфти  във Пролетта

уханен люляк, колко лесно

е да целунеш сам Жена...

 

...Върви Жена, а подир нея

се влачи  мъжката Мечта...

Но зная: тя ще оцелее

и надживее Похотта,

 

защото е така прекрасно

щом в утринната ведрина

една Жена-красиво, страстно

люлее гъвкави бедра!...

 

   д-р Коста Качев

© Коста Качев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Върви жена...

    Тракат токчетата по паважа.
    Върви жена, с високо вдигната глава,
    с осанка горда, недостъпна.
    За погледите мъжки тя мечта.

    Върви, излъчвайки презрение
    към дребните житейски правила.
    Дълбоко във сърцето й смирение,
    крехкост и безкрайна самота.

    Болезнената си ранимост скрила
    зад маска илюзорна - гордостта.
    А как мечтае някой да открие,
    вътрешната й душевна красота.

    Тракат токчетата. Плачат
    самотни стъпки във ноща.
    Жадуват те до някой да закрачат.
    Един до друг... до края на света!


    Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Varvi-zhena/32759.html#ixzz2kk9WVRfH
  • Прекрасен стих, докторе!За мен бе удоволствие да прочета!Поздрав!
Предложения
: ??:??