Вървя по огън от надежди,
заслепена съм от светлина.
Облечена в приказни одежди,
се вричам аз на Любовта.
С цветенце мокро в косите
към доброта вървя.
Облечена навярно с мечтите,
на прага си стоя.
Ще чакам дъжд да ме посипе
и да ме облее пак вълна.
Вярвам, че няма да ме съсипе
и няма да имам в очите сълза.
Мокра в приказни одежди,
вървя към теб и Любовта.
За хубави и слънчeви моменти,
дарени с много красота.
© Пламена Добрева Все права защищены