26 апр. 2012 г., 10:26

Въстание 

  Поэзия » Другая
347 0 0

В сърцето ми гръмна

топче черешово,

щом разбрах,

че да те имам не мога.

Вдигна въстание

душата ми клета,

в свръх отчаяние

от съдбата проклета.

Куршуми се ляха

все срещу нея,

от очите преляха

сълзите за тебе.

На връх аз качих се

и камъни мятах,

така разярих се,

крещях в планината.

Ехото гневно

тишината разчупи,

сърцето ми ревна

от непосилната мъка.

Небето заплака,

заплака с глас,

натъжи се гората,

хвърчаха листа...

© Богдана Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??