22 июн. 2022 г., 22:27  

Вътре ми е хубаво и лятно 

  Поэзия
362 1 8

Времето  –  златиста необятност 
сладко е, на диня ми ухае,

вътре ми е хубаво и лятно,
миг след миг изгряват в низ безкраен.

Морски вятър чувствата развърза,
пясъкът петите ми погали,

бавно плувам в лятото – не бързам,

как ли ще си тръгна, но едва ли.

Леят се минути в морско синьо,
лъскава е лятната ми кожа,
тук съм и когато си замина,
мое си море – копнеж възможен.

Пиша по вълните стих нетраен

после на брега го рецитирам,
слуша корморан език незнаен,

нещо отговоря, не разбирам.

 

Лятото – езикът общ ни връща

усетът, че заедно живеем

в този ден – щастлива жълта къща,

утре още малко е, но зрее. 

 

 

 

© Милена Френкева Все права защищены

Времето е синьо с капки злато.
Утрото е нежно и високо.
Кацанало на рамото му лято
сочи с пръстче хиляди посоки.
Вятър пухен към морето бърза. ...
  504  14 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??