Погледни ме.
Нищо ли не виждаш?
Погледни ме по-добре.
Ще откриеш ли каквото искаш,
ако вгледаш се въобще.
Бури нося,тихи урагани,
светкавици в очите ми блестят.
Огънят в краката боси,
дъждовете пак ще изгасят.
Дим, пожар или торнадо,
всичко мога да създам.
Не с грубост или ярост,
а с едничката си плам.
В тишината си съм тиха,
а в смеха съм шумна знам.
Не различна, не типична,
като кон необуздан.
Погледни ме.
И ще видиш
колко мога,колко знам.
В душата да надникнеш,
ако поискам, ако дам.
Ива С.
© Ива Стоилова Все права защищены