Размèсти ми органите.
Не разбрах дори кога ме отвори.
Но ги извади всички от мен.
Без да ме разтревожиш.
Докосна ги.
И ги пренареди отново.
Изглеждат на място.
И не тежа като олово.
Нямаше повреда.
Само фината ти настройка.
Да те разпознават навсякъде.
И е симфония.
Послушай сърцето ми.
Ода на радостта е.
Готов ли си?
Сега скалпелът в моята ръка е.
27.07.2016
© Надежда Тошкова Все права защищены