щураче (любимка)
133 4005
19 авг. 2021 г., 00:34  

Вътрешната стая 

  Поэзия
557 8 6

Ако падна в тъга или близък ми липсва,
ако духом кървя, ако горест надвисва,
ако изход не виждам, спасение няма,
се затварям сама, вътре, в тайната стая
и залоствам врата, с всички сили, до края.
Там вали, пак навътре, в най-дълбокото в мене,
а отвън е спокойно, безразличното време.
Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
непременно ще дойде! Няма нищо случайно!
Ще отнеме тъгата, ще привърже духът ми, 
ще нахрани душата и ще смъмри умът ми,
ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
ще измие стъклата на прозорците южни 
и ще слезе небето от Него към мене,
ей така, неусетно, във обичащо време.

© любимка Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Oo, Дансито, предизвикателство ти мое Видя ли как великодушно са ме наредили до теб/в класацията/. Аз до тебе съм дъ бест! Направо го повярвах хи хи
    Благодаря ти, а също и на онези, които очевидно съм оставила без думи :Р
  • Прекрасно е, Дари!
    ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
    ще измие стъклата на прозорците южни
    и ще слезе небето от Него към мене,
    ей така неусетно, във обичащо време.
  • Благодаря ви за искрените впечатления! Искреност за искреност
    Благодаря!
  • Истински бисер е стихотворението ти, Дари! Най- доброто, което можем да направим в съкрушаващи моменти е да влезем във вътрешната си стаичка.
    „Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
    непременно ще дойде! Няма нищо случайно!“
    Поздрави!
  • "...във обичащо време." Много красиви стихове си подредила!
  • Пречистена, от вярата в Бога, тъга и сърдечно проследяване катарзиса на душата, преминала през дъжда в тайната си стая! После изливането на божествената благодат в поредица от прелюбящи действия на Твореца:

    "Зная, вижда ме Онзи, който вижда във тайно,
    непременно ще дойде! Няма нищо случайно!
    Ще отнеме тъгата, ще привърже духът ми,
    ще нахрани душата и ще смъмри умът ми,
    ще отлости вратата, ще я смаже със сълзи,
    ще измие стъклата на прозорците южни
    и ще слезе небето от Него към мене,
    ей така неусетно, във обичащо време."

    Хареса ми как водиш читателя към прехода от безразличното време на суетния свят към обичащата и смиряваща вечност на Твореца Много дишащо, вярващо и възраждащо християнско философско стихотворение!
Предложения
: ??:??