Във есента остават
само голи клони,
увехналите вече
злаци и листа...
И вятърът с камшиците си
все ги гони.
О, сякаш идва тука
края на света!
Родените през лятото
надежди вехнат.
Изминали са те
минутния си път...
Те търсят във завършека на семето
утеха
и чакат във браздите
да ги заорат!
Вселената наметна
новата си дреха.
И слънцето се скри
в пердета и стрехи...
Прелитащите, път
към топлото поеха...
А ние вече газим
пустите лехи...
1993г. София
© Христо Славов Все права защищены