Във люляка усещам любовта ти,
уханието дири в мен оставя.
Ти - упората, прогонваща страха ми,
след тебе мислите ми отлетяха.
В пламъка на огъня те виждам,
горящ във всеки мой импулс.
Ти - нежен бриз, галещ мойто тяло,
с погледи забързваш моя пулс.
Едно летене в мене се повдига
и ти трапчинка ваеш по лицето.
Топлината на звездите не ми стига,
да опиша как сгряваш ми сърцето.
© Пламена Добрева Все права защищены