Събличам те във празничните вечери, а в делничните те обличам в зов. Намятам сенките, прикрити из дворовете, със твоя лик, и имам те във мен Любов. Завързвам с безпосочията тишината, която с бурите расте навътре в мен. И в кроткото на само твойте длани пак търся утрото на своя ден. Добрувам те дълбоко във душата, а в плиткото проклинам онзи миг, във който си изгубих свободата, да те живея в сплитъка от стих. Жабясваха кристалните ми извори без светлината в твоите очи, без дланите ти пареха въздишките, затъкнали гърдите ми с горчивини. През преспите - безкрайни разстояния намерих път и времето се спря... Аз имам те във всичкото от себе си. Сега догонваш мен, а аз във теб горя...
През преспите - безкрайни разстояния
намерих път и времето се спря...
Аз имам те във всичкото от себе си.
Сега догонваш мен, а аз във теб горя...
!!!
Страшно ми хареса!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Сега догонваш мен, а аз във теб горя...
!!!