11 янв. 2007 г., 20:55
Във вечерите, може би с луната
ме чакаше да дойда всяка нощ
и спомените, композирани в соната,
да възродим със страшна мощ...
Във утрините пусти, може би с росата
очакваше да ме прегърнеш ти...
И нашата любов сама, но свята
душите ни в една да възкреси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация