Във Виолетовата вечер

(фентъзи́)

С чар и с не́га ме привлече –

с екзотична красота́...

С Виолетовата вечер

бе дошла́ от Вечността...

Виолетово сияеше

с ореолът от звезди,

буен вятър ги разпалваше...

–Бе Богиня може би?...

Като в приказно вълшебство

(още помня и до днес!)

тя пристъпваше с кокетство –

обаятелно... С финес́...

Виолетов бе и вятъра

скитащ сам из вечерта,

падаше от Необята

виолетова звезда...

Някак чудно произлезе

от небето светлина,

от Небитието слезе

и превърна се в: Жена...

Виолетова Вселена

я изпрати може би

с красотата споделена

с виолетови мечти...

... С роклята ѝ разкроена

изтъкана от цветя –

сам със страст разкрепостена

вятъръът се заигра́...

... Бе омайващо,магично

в този виолетов свят –

фанатично, еротично!...

– Бях и неразумно млад!...

Виолетова проблясна

между нас една искра́ –

беше толкова прекрасна,

че дъхът ми даже спря....

С шепот тих, ангелогласен

в късният вечерен час

проговори тя със ясен,

омагьосващ  нежен глас...

„– Идвам от една Вселена,

нейде там в Безкрайността,

за да отнеса със мене –

тайнствата ви в Любовта.

Знам, на този Свят сте гости,

но за́ да бъ́де вечно нов –

ти разкажи ми с думи прости:

днес- за Човешката любов!...“

Тя беше толкова красива

(а нямам думи за това́!)

и подлудяха с перспектива

възбудените сетива́...

Та вме́сто сухо да разкажа

неща́та като философ,

предложих ѝ да ѝ покажа –

как правим хората Любов...

... И в тази Вечер Виолетова

се сляхме двама с Вечността...

... И махах с болка, но приветливо,

когато: „после“ –отлетя́...

13.10.2-21.