Избухвам! Животът е птица проклета,
която се вие над гроб на поета.
Издигнах от нежните думи планета.
Защо ли човека ламти за монета?
Изплетен от действия, думи и чувства.
Пометен от сила, която не пуска
въжето, което притиска сърцето.
Сюжети преливат по стръмни пътеки.
Бодливата роза скърби за поета.
И всеки е тъжен. Сред сълзи куплета
е кървава диря, в която намирам
звездите... И спирам да пиша... ...