Прашни улици в изстинал град
сенки лутат се по тротоарите
с души в любов изпръскани.
Там загубени във времето мечти,
търкат кожи в живот излъскани.
Зъби скърцат, пясъкът хрущи,
в спомена от дни отминали,
любовта там някъде кръжи,
после спъва се в плочките разбъркани,
на живота в беди.
Каменни стени, вятър хладен
пили костите до блясък, ...