thedac (Димитър Драганов)
873 1129
21 февр. 2021 г., 10:14

Въздишка самота 

  Поэзия
213 2 3

Дано да има в чашата с вода
една сълза, която да изпия
през лятото на моята съдба –
целуната от слънцето магия.

Не крия, че живея за копнеж –
и мога ли, избирам да помагам.
Животът е изкуство и стремеж,
и тропот е от бърза кавалка̀да.

Когато тъмнината ме зове –
ще бъда светлина и ще огрея
разплаканите детски светове
и в нищото за нещо ще запея.

Навярно съм създаден да творя
и винаги да пиша за звездите.
Животът е въздишка самота
и книжка със заглавие: „Мечтите“.

 

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??