Завързани със възел най-изкусен
са китките на моята кралица.
Напразно затова бих, знам, очаквал
да вземе тя в прегръдки своя рицар.
Да върна свободата ѝ копнея,
та струните на прелестна китара
тя с пръсти белоснежни като дърпа,
със музиката пролет да докара.
Понеже са ръцете ѝ във плен,
в очите ѝ цъфтят уханни рози
и пръскат аромат, но забранен...
"Тоз възел здрав направи кой?", тогаз ...