С възхвала за самотни времена
започват сивите ми делници,
с фалшивата илюзия за жена -
самотен Шерп, сред диви ледници.
Със свит до кръв юмрук,
изпадам в мислова агония -
дали пък не оставам тук,
запечатан в тъжна хронология?
С възхвала за самотни времена
са пропити моите чаршафи,
с фалшивата илюзия за жена
в реалност напоена със еснафи! ...