Елиза13 (Мария)
238 840
2 апр. 2018 г., 23:04

Възкресение 

  Поэзия » Философская, Другая
1084 3 3

Велик е този ден – видях ръка към моята душа простряна

но тя не взе, не ме рани и не открадна.

Превърза с нежна милост зейналата рана,

душевен белег в детското сърце.

Ден, в който Божията обич ме отведе,

от тъмния затвор на хиляди лъжи

към хоризонта светъл на мечтите смели.

Ден в който в смъртен страх, смъртта трепери –

Живота в слава победи!

Прегръдка от Небето – песента на Вечността,

сияйна радост в мрачна тъмнина

разлиства в мен надежда бяла

по-нежноцветна и от пролетта.

Могъща обич с глас кристално ясен

в очите на единственият Божи Син,

пожертвал себе, понесъл греховете.

Докосва струните – мелодията на сърцето

звучи по чуден начин – Свободна си.

© Мария Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Великден »

23 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??