11 февр. 2021 г., 11:22

Възкресение 

  Поэзия » Философская
1594 0 7
Когато делникът свирепо ме разкъса,
в тълпите вливам се, за да възкръсна.
С копнежи и надежди до пресищане
рисувам пътищата, гарите, летищата.
Струя наслуки по нестройни тротоари,
ревът на трафика в асфалта ме разтваря.
Потичам мътна, забучала, неспокойна,
грима отмивам от лицето на застоя.
Увличам яростно случайни минувачи –
течем, летим... нелепо е да крачим.
Когато делникът ни сграбчи от засада,
бесът ни вече плъзнал е навсякъде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Калъчева Все права защищены

Предложения
: ??:??