19 янв. 2007 г., 16:05

Възкресение 

  Поэзия
1061 0 5
Възкресение
Бързо покрай мене линейка минава,
Буркани светят, сирени ехтят,
- любовта си отива със нея
необратимо болна от рак.
Зимни облаци слънцето скриват,
Лека мъгла лежи над града,
Студ пощипва лицето сега,
В очите сълза – изтиващо падаща на снега.
Но Аз вървя, загледан във нищо,
ред на мисли ,витаят едва,
Бушуват картини – любов и мечти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Желязко Марков Все права защищены

Предложения
: ??:??