Когато нощта се спусне

 и пак затворя очи,

 ти пак се завръщаш,

 пленен от моите мечти.

 Дълго аз те жадувах,

дълго по тебе копнях,

но силно ти нарани ме

 и с неприязън след това обгради ме.

 Болка и обич в мен се бунтуват,

 сърцето ми стене за теб,

 но какъв е смисълът, кажи ми,

 когато омразата е по-силна от мен.

 Не мога вечно да те мразя,

 но не ще те оставя така,

 безнаказан не ще те отмина,

 а ти ще осъзнаеш своята вина.

 За прошка при мен ще се върнеш,

 превърнал се в сродна душа,

 света ми да преобърнеш,

 но не ще отново сгреша.