alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
11 нояб. 2010 г., 23:37

Възпитание на страха 

  Поэзия » Философская
771 0 7

Възпитание на страха

Аз вече знам

кога се появяваш.

Научих как,

къде и от какво.

От днес нататък

ще те възпитавам

по мои правила,

по мой закон.

 

А досега

ти мен ме обучава.

Макар и лош,

но бях ти ученик.

Достатъчно търпях.

Е, извинявай,

дотук бе чувство.

Вече си длъжник.

 

Не ме будалкай,

че си съхранявал

и пазил личността ми от беди.

Та ти си... Страх!

По-зъл си и от дявол,

стремящ се мисълта да подчини.

 

Ще имаш много здраве.

Натърпях се.

Треперил съм наяве и насън.

И за какво?

Успя ли да ме спастриш,

послушен вътре,

подчинен отвън? 

 

Успял си – вятър. Аз дано успея

инат да ти покажа на човек.

Ще разбереш и конят боб яде ли,

и че морето е до колене,

когато ти

престанеш да се вмъкваш

във моята душа като апаш.

Когато спреш

да се самоизтъкваш,

като загрижен за духа ми страж.

..........................

 

Не съм те

обявил за непотребен

и злото ти ще срещаш

вместо мен.

А аз ще те съветвам

и ще гледам

да се запазиш прям,

неозлобен.

При теб не всичко

бе въпрос на доза,

в зависимост от слепотата ти.

При мен ще имаш

сигурна възможност

да има сблъсък,

но очи в очи.

 

Не ти ли импонира?

О, ще свикнеш!...

Дори на подли удари в гърба.

На ритане под пояс,

в слабините.

На клевети,

под форма на хвалба.

И много от нещата във живота

ще разбереш,

остойностиш ли ги.

Но не в протрити

смачкани банкноти,

а в поделени с другия трохи.

В приятелство

в неволи оцеляло.

В любов,

в която сам си се раздал.

В това след теб,

което е изтляло.

В мечтата,

за която си живял.

 

Едва тогава.

Чак едва тогава,

ще е възможно

пак да се сменим.

Човешко е,

когато търсиш слава...

Велико е

да бъдеш заменим! 

 

 

© Александър Калчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??